вали
доза кухо мълчание
като сух тебешир по ръцете ми
като облачна локва по устните
като шепа
моментно желание
празно
като полъх
от думи прекършени
като лято
без край и начало
и без усет почти
безпределно
и сляпо
към глухи мечти
си отива
нощта
и деня
си отиваме ние
и мислим
че знаем
колко много боли
този дъжд
опустял безвъзвратно
в студените вени на дните
погалени с болка
заспива дъждът
а къде ли сме
ние
© Геновева Христова Todos los derechos reservados