valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
18 oct 2009, 12:38

Вал... еж 

  Poesía
638 0 12

Да се скрия ли? Не! Ще остана.
Да се стича водата над мен.
Да измие душевната рана
като в стар, неизползван леген.

От житейското дъно да пръска.
Самотата да спре да боли.
Като Господ и аз да възкръсна -
за нормални и слънчеви дни.

С белоснежна хавлия от чувства
страховете си да подсуша.
Парфюмиран със твоите устни,
 да ухая на стих и мечта...

И пречистен да стана усмивка -
ключ за всяко туптящо сърце,
чак житейската буря да стихне
като пес в господарски нозе...

Смелостта ще осмисля тогава
само с двете си голи ръце -
любовта този жест заслужава!
Има смисъл от опит поне.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??