Валентинка(колаж-няма такъв раздел)

11 feb 2007, 20:47

Poesía

1344 0 9

Понеже,
не мога да те нарисувам с устни,
а златото на тебешира свърши,
притвори очи и ме слушай.
Щом заговоря,
ще преминем през портите пусти,
за да литнем над морета и суша.
За да бъдеш пак мойта Мария
Само моя. Не на всички мъже
Да прощават и мъртвите даже,
че от тях ще те скрия.
Не в параклис където разпъват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Валентинка(колаж-няма такъв раздел)

Искате да прочетете повече?

Propuestas