Вали и аз стоя в дъжда и искам да избягам по лунна пътека някъде в безкрая... Вали и аз стоя сама в дъжда. Вали, но аз не мога да мечтая. Тихо е и тъмно, все едно е нощ в нощта и щях да мисля, че времето е спряло, ако не чувах как вали дъждът... Земята е пуста, усещам само празнота, а това сме аз и моята вековна самота. Вали, аз гледам как вали дъждът, в пространството сме аз, лъчът от лунна светлина и сянката, която си отива някъде във вечноста...
Много ми хареса, Никита!
Харесаха ми всичките. Тука си добре дошла. Не мисля, че има от какво да се притесняваш. Просто продължавай да пишеш, а ние ще те четем!
Поздравления, миличка!
"В самотата откриваме истини.
Те ни показват кои сме.
Осъзнали кои сме, знаем какво търсим."
Бих добавил само че един миг е красив не , когато го преживяваш. Красотата се крие в спомена който остава. Самотата е това , което те кара да откриеш красотата в спомена. Но красотата е винаги болка...Замислете се не е ли така? (ако не разбрахте какво казах здраве да е!!!)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво!