2 ago 2007, 20:30

ВАЛИ 

  Poesía
788 0 5
Вали.
Сякаш да измие срамът от лицата ни.
Вали.
Все едно иска да промие пошлостта от Земята ни.
Вали.
За да скрие под дебелия слой на водата
                                  алчността на сърцата ни.

Вали из ведро.
Вали за да спре този нечуван порив на хората
Да дишат без болка - живот безметежен.

Вали и залива.
Огромни полета от човешки мечти.

Вали.
Тъй страшно вали...
Чувство на болка и гняв се срещат у мен.

Вали...
А се ражда живот
и Живот, който умира.

Вали...
Новият ред и Новият свят.
Такива, каквито са там - в онзи завет.

Вали...
И чувство на страх ме обзема.
Депресия хваща ме в студена прегръдка.
Да слея съдбата си с нейната паст.

Вали...
А аз размишлявам с цигара в ръка край прозореца.
А все пак вали...
И с Него се ражда живот
и Живот, който нейде умира...            1996

© Марто Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??