Вали жестоко! От вчера е така.
За миг поспре. И после пак вода, вода...
Мъгла и влага, и тъга навлизат скришом.
Потулват се! Наместват се! Остават!
В душата ми намират място. Там се притаяват.
Видях ги аз! Проклетници! Сестри си водят.
Нахални мисли. Тъжни, сиви край мене бродят.
И те, безцеремонно, нагло ме подпитват:
– Дъжда, като награда ли, ни Бог изпрати?
– Или някой много, много ангели разплака?
– Изкуство ли е песента му да разбираш?
– А в локвите му можеш ли сълзите си да скриваш? ...