Обичам те най-вече, когато вън вали
и в думите изречени, когато ме боли
обичам те тъй сладко, и нежно, и насън
обичам нереално за света навън
обичам те сред облаци, сред лава и искри
обичам и обичам, а навън вали
обичам и намирам те във чашата кафе
и пия и се нося със захарни криле
обичам и съм бяла сред сиви ледове
обичам, че живеем в различни светове
на обич си играем плетем я от кълбо,
а времето какво е, ни е все едно.
Обичам те и в мен, в ума ми в песента –
от струна, ненастроена в човешка ръка.
И дъждът когато спре и заблести роса,
ах,пак ще те обичам... запомни това.
© Петя Маркова Todos los derechos reservados