Вали ноември. Стичат се сълзи.
Нощта обгърнала е двама.
Потайно се изпиват със очи,
потънали в омайна амалгама.
Дъждовно капките барабанят,
във такт със мисълта гальовна,
от вятъра пък клоните звънят,
припяват им мелодия греховна.
За любовта, за трудната съдба,
за пътищата им изконни,
за избора предрекъл топлина -
единствената. Светла. Безусловна.
Вали ноември. Есенни листа
танцуват пирует във мрака,
чрез танца свой се сливат с вечността...
а нейде сова тихичко проплака.
Таня Мезева
© Таня Мезева Todos los derechos reservados