Може би е топло там, където си,

а може би има студ в твоите очи.

Може би слънчеви са дните ти,

а може би вали – там, където си...

Когато „може би” е колебание,

а неизвестността поражда страдание - вали в очите ми.

Когато „може би” е сълзи в очите ти,

а облаци пречат на слънчевите лъчи – вали в очите ми.

Може би наивност е желанието ми,

и може би самотно е сърцето ти.

Може би пареща болка има в гърдите ни,

но може би това не сме аз и ти.

Когато самотата ти говори вместо мен,

това не съм аз, това е дъждът в мен.

Когато „Пак вали” звучи в мислите ти,

споменът за мен ще руши всеки твой ден.

Може би не съм такава,

каквато изгради ме в своите мечти.

Може би съм лоша,

съсипваща твоите планове и мечти.

Когато „някога преди, но не сега”

се превърне в сбъдната мечта, аз няма да съм там с теб да я споделя!