Вампир
И ето, нощта пак се спуска.
Безспирно кръвта кипи.
В сенките на мрака дяволи танцуват.
Над покушението ти те пируват.
Лежиш безсилен с поглед към луната,
единствен извор на светлината.
Душата ти от демони обсебена е,
дълбоко в царството черно погребана е.
Но не, не ще си идеш ти от този свят.
Вампир да си - ще бъдеш прокълнат.
Безсмъртието си като дар ще имаш,
за да те има, ще трябва да убиваш.
Нима не искаш слънцето да видиш пак?
Да те огрява с топлата си благодат?
Не... в теб е вече дяволът рогат
и прокълнат оставаш во веки.
© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados