Horungee (Ясен Куманов)
15 39
5 mar 2007, 11:19

Вампир 

  Poesía
1745 0 5
Самотата...
          В тази лющава квартира,

убежище последно,
                преди да се споминеш,

музика... мислите...
                   съвсем не заглушава,
лъкатушиш бавно... сам
                     след себе си.


Вампир си жаден за живота си
                            недъгав,
снаряд последен за лагерист
                           изстрадал,
окопът ти, заринат от врага
                          надмощен,
не ти остават сили с него да се бориш...

Полудяваш от надежда, отдавна осиротяла...
Копнеж размазан, който те пронизва
и недосегаем,
             високо нейде,
                          броди.


Дрехите, които надали отново ще обличаш,
коси във плесен,
които никой не докосва,
сърцето тупка адски безпричинно

и още безброй погромни нищети.

© Ясен Куманов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Самотно...Но понякога и самотата крие в себе си красота!Добре си се справил.
  • Дрехите, които надали отново ще обличаш,
    коси във плесен,
    които никой не докосва,
    сърцето тупка адски безпричинно
    Прекрасен стих!
    Поздрави!
  • Поздравявам те, Ясене!
    Впечатли ме!!!
  • Благодаря ти Милена, че оценяваш този мрак
  • Ето такива стихове харесвам!! Браво!Все едно си застанал срещу света и му крещиш от несправедливост.
    Продължавай тази словестна атака,той трябва да разбере истината за себе си.
Propuestas
: ??:??