Изтръгни сърцето ми,
превърни ме във Вампир.
Без отражение,
без сянка ще бродя в нощта безспир!
Безсмъртна,
вечна,
на болката слуга...
в ковчега свой да лягам всеки ден сама...
Кръвопиец без жал
или измъчена душа... цялата в кал.
Нежно,
наивно създание,
с усмивка на уста
или похотлива богиня-изкусителка,
носеща "дъжда".
Как ме виждаш?
Какво съм Аз за Теб?
Какво предизвиквам щом застана до Теб?...
Ледена...
студена като камък...
привидно весела,
обичаща света...
но дълбоко в себе си тайно мечтаеща за смъртта.
Или може би роза?...
Цвете сред бурени израсло,
красиво в своята тъга...
или струна на цигулка - стенеща...
като сърцето ми сега!
© Бояна Петрова Todos los derechos reservados