Вампир

8 nov 2009, 22:56

Poesía » Otra

921 0 9

По здрач излизаш ти,
оголваш острите си зъби,
бавно впиваш ги в плътта ми
и пиеш от кръвта ми.
По здрач излизаш ти,
звяр злокобен и проклет.
Вливаш във сърцето ми отрова,
после бясно ме захапваш.
За миг забравям, че от ада си дошъл,
когато нежно ми говориш,
после пак отпиваш от кръвта ми.
По устните се стича кръв, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вампир

Искате да прочетете повече?

Propuestas