Вампири
Емоция издава лицето пребледняло,
желание разпаля ледената кръв,
със сладост се изпълва безсмъртното му тяло,
като звяр той сграбчва поредната си стръв.
Но не любов го тласка –
да си влюбен що е – той не знае.
Кърви иска, а не ласка –
за вампирите това съдба е.
След кървавата баня той прави жертвата покойник –
поредният, почувствал със живота тежката раздяла.
А вампир с вампира все е двойник –
ще изчезне, щом зората е изгряла.
© Мег Todos los derechos reservados