Ванеса

20 oct 2011, 15:54

Poesía

408 0 1

Почти безчувствие обхваща
съзнанието ми,
като кутията на Пандора
затварям капака и очите на
надеждата светят в червено,
търся врата,
за да вляза в свят на приемане.
Издишвам себе си на дъх -
остава вакуум.
Оставят следи от натрошено
кафе върху вкуса ми на мляко.
Обличам рокля от цветя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ванеса

Искате да прочетете повече?

Propuestas