С Вапцаровска вяра аз дишам,
мечтая в простора на небосвода,
тъй както знам стихове пиша,
обичайки твърде силно живота.
Разстрелян жестоко поета - огняр
остави ни своите песни,
живота да бъде по-светъл и бял
и дните добри и чудесни.
Совалки и сонди вдигаме днес.
Вселенския път от нас овладян е.
Човешкият труд, ум и прогрес
достигнаха космоса необятен.
... Да вляза във взривна ракета сама,
във времето наше, което
не би се учудил изобщо света,
днес спътници има в небето.
Отдаден в копнежи за утре
и недоживял началото ново
поетът – борец за щастие
покъртва народа с огнено слово.
Аз вярвам в зората на бъдния ден,
тъй както Вапцаров мечтал е ...
Той е Прометеевски огън за мен
и винаги в нас ще живее.
© Силвия Милева Todos los derechos reservados