На 23 .07 се навършват 78 години от разстрела на един голям български поет - Никола Вапцаров. Да си поет не е достатъчно да редиш стихове. По-важно е какво казваш с тях. А още по-важно е да вярваш в казаното. А най-важното е – да превърнеш думите си в дело.
„Голяма работа!” – ще възкликне българския гражданин докато гледа протестите за оставка на мафията, Бойко Борисов с торбата с милиардите или някой мач на Левски или ЦСКА – „Някаква си годишнина от смъртта на някакъв си комунистически поет!”
Ще те разочаровам, гражданино, макар че е убит заради комунистически идеали, а и заради комунистически интриги, поетът никога не е бил член на въпросната партия. Симпатизант, идеалист, мечтател за нов по-добър живот, той става жертва на своето време. Ала стиховете му – самобитни, неканонични, но ярки и запомнящи се със своята духовна чистота остават за да ни напомнят, че няма кой да изгради по-доброто битие, ако ние самите не го сторим.
Поклон пред паметта му!
Д.Г.
ГАДАТЕЛ
Никола Вапцаров
Ти втре ...