Като смърт на некролога,
лепнал си се ти за мен.
Малко искам, много мога,
трудно ще смириш Овен.
Нося си в душата църква,
а наглед съм тъй корав.
Вечно в каши ме забърква,
непокорният ми нрав.
Лекове и еликсири
бъркам. За любов, за скръб,
Вятър вечно в джоба свири
и безсребърник съм – тъп. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse