Вчера

18 mar 2015, 21:29

Poesía » De amor

329 0 0

Понякога те чувам как шумиш

отвътре,

стрелки от сълзи и стомана

предизвикват смях

на кубчета.

Когато те помилвам –

падам

в дълбокото мълчание,

ти ставаш кладенец,

но няма как да се удавя,

научих се да плувам

в чувствата.

Когато те отблъсна,

се отравям.

Разтварям се в теб.

Остаряваш.

Намисли си желание

и духай свещите,

преди да ти върна

стрелките назад

и да те счупя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.