12 ene 2011, 15:39

Вчерашен ден 

  Poesía » Otra
709 0 2

Там, навръх тротоара,

самотен и тъжен,

бавен и с пепел под ноктите,

със мечти натоварен,

с празни джобове

говори си с котките

моят вчерашен ден.

 

Докога ли ще чака?

И кого чака? Мен?

Да, бе! Точно пък мен ли?! Едва ли!

Ние бяхме заедно вече!

Цял ден с него прекарах.

Миг по миг изживян.

И го изпратих. До тротоара.

 

Скривам се. Тръгва си.

Разбрал е, че няма да дойда.

И знае - не бива назад

да се връщаме.

И все пак...

Когато било ни е хубаво...

все се обръщаме.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??