Вдишай ме -
полъх в нощта ти омаен,
аромат от цъфнала
вишна на двора,
в тази нощ
любовта е безкрая,
не с устни,
с топъл дъх ще говоря.
Прегърни ме -
гръдта ти ридае -
сладка болка,
попила в душата,
ще ме имаш
като нежна омая,
като слънце,
погалило сутрин трева.
© Валка Todos los derechos reservados