Вдишвам ден, обагрен във червено.
И пàри, някъде във дробовете.
Дълбоко, непритулено очакване
прелива от неслученост.
Безумно е.
Ухилва се беззъбо светофарът,
моторът изръмжава и потегля.
На алчни хапки хапе от асфалта.
Напредвам. Някъде напред. Където.
И после спирам. Слизам. Всичко спира.
Не днес, не утре, а все някога.
Животът е безкрайна въртележка ...