Вдишвам тишина

21 nov 2007, 21:51

Poesía » Filosófica

606 0 4

Прашинка нежно шумоли
и разпенва бурните вълни.
Дете на плажа замък ще съгради,
преди отново понесена от вятъра тя да залети...
Виждам черно-бели светове,
сянка, светлина и безкрайни мигове,
Прашинка върху менe скочи и заигра...
Вдишвам тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вдишвам тишина

Искате да прочетете повече?

Propuestas