Вдъхновение
Нека гласът ми бъде вдъхновение.
Ликът ми твое откровение.
И всяка болка с мене сподели,
после сълзите и алкохола си дори.
И щом безсилна си пред своята дилема,
нека скромността ти в дланите си взема.
Стани тогава вик необуздан,
когато нямаш - от смелостта си ще ти дам.
И закрила ще е моята утеха.
Крила ще бъдат думите . а те отекват.
Сълзи ще бъдат истините в даден миг,
с душа погалих те със обич аз те приютих,
на истински живот те посветих...
© ДИВИЯТ КОН Todos los derechos reservados