Цяла седмица изтече.

Нямам грам въображение.

Много ми се пише вече,

а ми липсва вдъхновение.

Дали животът ми е станал скучен,

или просто нищо не се случва?

Но от личен опит знам.

Да науча нещо имам ли мерак,

сякаш грейва в мене плам,

пожелавам го и чакам знак.

И така, преди да легнем,

май по-миналата вечер,

мойта щерка ме погледна и

ни в ръкав, ни в клин ми рече:

„Тъй сякаш имаш всичко,

трябва да живееш, мамо.

Мисли, че нищо не ти липсва,

дори това, което нямаш.”

Сериозно взех, че се замислих.

Не спах три нощи даже.

Какво в живота днес ми липсва?

Какво ли искаше да каже?

Че пари не стигат, то е ясно.

Вече 10 дни валутен борд,

утре правя нов рекорд,

а пък чувствам се прекрасно.

Може би ми трябват развлечения?

Казва ми един приятел: „В мола отиди:

кафета, шопинг, забавления,

на куп ще видиш всичко ти.”

Странно, не е и това.

Какво да правя сред народа?

Толкоз много суета.

Вкъщи – въздух чист, природа,

Камината ме грее в хола...

Аз чий тогава да го диря в мола?

Липсва ли ми нещо? Ако „Да”

- Любов и Мъдрост – две неща.

Всеки, който малко ме познава,

знае, че това ми е страстта.

Философка съм голяма. :-)

Ех, таз любов към мъдростта.

А любов защо да нямам?

И как по-точно идва тя?

Аз ли трябва да я чакам?

Или да подам ръка?

Сетих се за стар приятел.

Спонтанно пратих смс:

„Здравей, любов! Обичам те!

И хубав ден желая днес!”

Но от всичко във живота

най-вече търся мъдростта.

И вечно боря се, и трупам опит...

А ето тя къде била.

Събрана цялата вселена

във поглед на едно дете,

което ден след ден край мене

незабелязано расте.

В живота вече всичко имам.

Надявам се, че ми личи.

Щом всяка вечер аз съзирам

вселената във нейните очи.