10 mar 2006, 10:57

Вдъхновение 

  Poesía
782 0 3

Вдъхновение

 

Един път догаря свещта ми студена.
Един, но достатъчно ясен и тих.
И малка светулка във восък родена,
облича душата си в този мой стих.

Изпращайки себе си с вест при зората
разказва за майка си - тихата свещ,
единствена, търсеща брод в небесата,
едничка сълзичка във поглед зловещ...

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??