Вдъхновение

28 may 2019, 11:05

Poesía » Filosófica

634 1 1

Видимо съм тук,
но всъщност съм далече.
Тялото ми е алиби,
рее се душата.
Свири до ухото ми свиреца,
ехото се слива с необята.
Жадна като риба край морето,
чакам отливът да ме приеме.
Глътка дъх и пясъкът се стеле,
миг и вечност, и безвремие.
Видимо съм тук,
но всъщност съм незрима. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вдъхновение

Искате да прочетете повече?

Propuestas