Аковсички поети се сеамоубиваха след първия отказ, светът не би познал поезията.

                  Сю Таунсенд

С теб от години сме само познати.

Днес си моята любов закъсняла!

Вдъхнови ме…

Въведе ме в твоите  палати

по пътеки от рими тъкана.

Прохождам в поетичния свят,             

подреден, красив и ритмичен.        

Със страст,

на реч благозвучна богат.

Вдъхновение, някак си…свише!

Музика в рими! Всемир необятен!   

Букетче от мисъл, облечено в слово.                                

С перо от птиче 

пиша в мрака невзрачен…

осъмвам…стих родила отново!

И колкото повече размишлявам,

стигам до такъв парадокс…

За поезия

трудно е времето, а тя оживява,

намира отговор за всеки въпрос.   

Да правиш добро не е ли мотив                                    

за песен, за картина, за поезия ?

Доброто е ключ!

Само трябва бял лист и молив,

гола истина и … миг вдъхновение!