Седя спокоен и гледам в точка.
На делата дал съм им отсрочка.
Ако има нещо да се върши днес,
нека да отиде на друг адрес!
И ме обзема силно вдъхновение.
Казвам си, нека е стихотворение.
Започвам, и не мога да престана,
от рими вече дъх не ми остана.
Глася го да е написано лирично,
а се получава някак неприлично.
Мозъкът заспал искам да събудя,
но успешно друго ще възбудя. ...