"Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха - "
Димчо Дебелянов, "Да се завърнеш в бащината къща..."
За кънтяща тишина мечтая,
бурна и светла като пъстрия ден,
пред лика ти дивен гневно роптая,
стоиш пред мене - кротък, смирен.
Заспивам с блянове свидни за волни поля,
под кадифено небе да пробягам,
една малка искрица надежда изгря,
за пореден път устните огрявам,
о, сладка, свещена самота...! ...