В очите се взирам - там вече е пусто,
любовта догаря в гръдта ти студена..
И прося за ласки, и за обич се моля,
в краката ти лазя,от болка сломена.
Раняваш ме бавно, измъчваш душата,
понесла последствията от твоите грешки,
но безсиллна е вече,слаба...умира,
бичувана с камшика на твойте насмешки.
Нима е забавно да гледаш как страдам?
След толкова време нима не разбираш,
че малко по малко, бавно пропадам...
Протягам ръка, но ти не я стигаш...
И чезна в бездната на моята болка,
заглъхва в нищото нечутият зов
и отмаляла предавам се, вече не мога
да продължавам да се боря за тази любов!
И когато останеш сам в празнотата,
когато сълзите по лицето се стичат,
напускат сърцето ти празно,студено-
и те са забравили как да обичат!
Тогава разбираш, че вече е късно!
Тогава ще молиш отчаян "Прости!"...
Но няма да окова отново сърцето
в оковите тежки на твойте лъжи!
По принцип търпя критики но тук конкретно не намирам проблем със ритъма...прочети го на глас и сама ще се уверишИначе благодаря че си отделила време да прочетеш стихчетата ми и наи-вече да се замислиш над тях Това много ме радва!
Много е хубаво!
Знаеш,че можеш и по-добре!
Не като идея и думи - те са си на ниво,но според скромното ми мнениеможе да се доизчисти откъм ритъм и рими...
Недей! Нека твоята героиня да си остане горда, дори с мъка в сърцето! Защото тя не знае, какво преди много години ми отговори един стар арабин на въпроса защо в техните бракове малко се отделя място на любовта, а повече - на задълженията. Та той ме погледна внимателно в очите и каза бавно: "Защото е еднакво трудно да живееш цял живот с човека, когото обичаш и да обичаш цял живот човека, с когото живееш!"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.