Пристъпвам тихо към вълните,
оставям пясъка зад мен.
Нежно морето ми говори:
"Ела, ела при мен..."
Неусетно скачам във водата
и забравям всичко - болката, тъгата...
Дали ще дойде края? Не знам!
Но вече няма да боли...
Леко се усмихвам,
водата ме обгръща навред
и започвам да потъвам бавно.
Студена като лед.
Вече не мога да мисля
и усмивка не личи,
болка не изпитвам,
смъртта ме покори!!!
© Цвети Todos los derechos reservados