Отрови ме,
уби ме,
Съсипа ме,
душата ми изгори.
Как така сега за Любов говориш ми ти?
Идваш с тихи стъпки,
шептиш ми мили думи..
Но не става, не се получава.
Просто ключът ти на вратата ми не пасва.
Смених ключалката, 
дори цялата врата изкъртих ,
без дори за миг да се замислих.
Вече нямаш ключ за моята душа, нямаш и мен.
Сам си.
И така ще бъде дълго време,        
докато някой от тебе бремето отнеме.
Ще минат дни, месеци, години...
ще се сетиш ти за мен, 
ще искаш сладко да ме прегърнеш,
отново нежно да ме целунеш,
но единственото, което ще чуеш, 
ще бъде:
'' Отивай си, махни се! Мъртъв си за мене вече.''