Казах Му: ”Ти си моята обич!”, и кротко заспах.
Във съня ми дойде - как и кога - не разбрах.
Тъй строен, изящен, неизказано мил,
до мене се зарея волен и лекокрил.
Почти безплътно галеше лицето и косата.
Не тях, а сякаш галеше ми Той Душата.
Не съм видяла, нито чула за такива ласки-
без капчица еротика, но със блажени краски.
Безкрайни бяха, но не се наситих.
Любов такава няма и в мечтите!
Дори и най-обичната между жените
завиждала ми бе до край на дните си ...