11 nov 2008, 22:11

Вечен студ 

  Poesía
1264 0 1
Вечен студ
Самотен женски силует
през зимните преспи върви.
Отчаяна, тя търси път навред,
а снегът безжалостно вали
и снежинки трупат се в душата и,
сякаш тя изгубила е своята плът...
И бавно студ обгръща сетивата и
и ръцете и безмилостно болят.
Очите и се замъгляват плавно
и едри капки падат във снега.
Тя върви, но все по-бавно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??