Вечер

(диптих)

1.

Във тази вечер теменужена

от нега и от меланхолия –

тъга се вмества незаслужена

с една затихваща мелодия...

Със мисли тайни за Живота

очаквам вятър да ме тласне –

раздвижил Времето, защото

безветрието е опасно...

Живях безумно в дни натегнати –

до скъсване напрегнал страсти...

В реалностите на легендите

живях с измислици прекрасни...

Обичах звездните селения

с божествените им препратки

и в летни но́щи – до забвения

се вслушвах в техните загадки...

2.

Но де́ ли се дяна оная

разнищваща страст по Звездите?...

Старея ли вече?... Не зная!...

Но трудно се вписвам в мечтите...

Копнеех във устрем безумен,

с Духът на вечерният вятър

да стигна до Края... Учуден,

че нямало Край на Земятя...

И бягаше все хоризонта,

а исках зад него да мина,

но сякаш с преграда бетонна

ме спираше необяснимо...

... А в тази замислена вечер

днес други неща ме вълнуват –

към мене сега отдалече

различни „кервани“ пътуват...

„Керваните“ нови, но стари

са керванджийските пътища –

камилите с „нови“ товари

изглежда, че пак са си същите...

Посоките пак са: вековните,

мечтите – и те без промяна,

но „керванджиите“ са новите

застъпили дръзко на смяна...

Те още са бедни на спомени

и вярват, че могат да минат

отвъд хоризонта в „отронени“

минути от Вечност отминала...

А знам, че Светът се променя,

но сам хоризонта е вечен

и той се допира до мене

в разкоша на лятната вечер...

Но даже във нея не мога

сега да премина отттатък,

дори и с молитва към Бога –

отавам си тук за нататък...

А де́ ли се дяна оная

разтърсваща страст към Звездите...

Аз ли старея?!... Не зная...

Но трудно се вписвам в мечтите...

02.01.2022.