18 dic 2015, 11:16

Вечер край морето... 

  Poesía » Del paisaje
353 0 4

 

 

   Вечер край морето...

 

Вървят по плажа момък и девойка

вървят, поспират- карат се, вървят...

Съвсем типична за живота „двойка”

във търсене на своя, собствен свят...

 

Засипва ги със здрач красива вечер,

„опашката” ѝ вее нежен бриз,

а първата звезда изгряла вече

намига им от синкавата вис...

 

Подтичва бързо малката, но спира

да я догони нейното момче,

по устните ѝ любовта напира

и еква смях от медено гласче...

 

За малко сядат после на скалата,

той гледа я с премрежени очи,

когато с пръсти роши ѝ косата...

А тя до него сгушена мълчи...

 

... И тръгват пак, и тръгват пак по плажа,

засилват се вечерните вълни-

той нещо мило иска да ѝ каже

но много трудно думите реди...

 

А тътенът на морската стихия

му заглушава мислите дори.

След малко, мрак морето ще покрие

и угаси последните искрѝ...

 

Вълна догонва до брега вълната,

а на прибоя бялата черта

единствена остава в тъмнината

да свети като фар във вечерта.

 

... Потънаха във здрача снели дрехи,

нощта воал заметна върху тях,

а нейде отдалече като ехо

долиташе звънливият ѝ смях...

 

                                  Коста Качев,

12.10.2014. Средиземно море, Италия

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова омайно!Като песен се лее и те отнася на този плаж...Поздрав!
  • Усетих кристалната чистота на чувствата им.
    Така си ги описал, Коста - красиви, влюбени, романтични...
    Съпреживяно и пресътворено в изящен стих!

    Весело посрещане на Коледните празници!
  • Много, много хубаво!!! Благодаря за удоволствието да прочета!
    Поздравления!
  • Каква прелестна картина,Докторе!Весели празници!
Propuestas
: ??:??