Вечер в Есента...

Слънцето и Светлината

тук оставиха сама

Есента, а те оттатък

чак във Долната земя –

слязоха за да не гледат

тъжната и́ красота...

А като умиращ лебед –

плавно пада вечерта...

Студ от Космоса навява,

гравитация струи́,

а от звездната му плява:

сипе дъжд, но не вали...

Мислите ни като сянки

застрашително растат

и с инстинкта див на самки

дращят, ще ни издерат...

... но над нас от небосвода

все тъй пада вечерта,

а в тунелите на Гьодел* -

идва бавно Есента...

5.10.2019                                    

*предполагаеми тунели във Времето.