6 oct 2019, 11:52

Вечер в Есента... 

  Poesía » Del paisaje
1098 2 3

 

Вечер в Есента...

 

Слънцето и Светлината

тук оставиха сама

Есента, а те оттатък

чак във Долната земя –

 

слязоха за да не гледат

тъжната и́ красота...

А като умиращ лебед –

плавно пада вечерта...

 

Студ от Космоса навява –

гравитация струи́,

а от „звездната му плява“:

сипе дъжд, но не вали...

 

Мислите ни като сянки –

застрашително растат

и с инстинкта див на самки:

дращят, ще ни издерат.

 

... но над нас от небосвода

все тъй пада вечерта, –

а в тунелите на Гьодел*

слиза бавно Есента...

 

5.10.2019                                    

*предполагаеми тунели във Времето.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??