Вечер в Родината на Бога...*
На Залез вълшебството лумна
във огнен портал към нощта,
а от небето безшумна
се спусна над мен Вечността...
Дочу ми се шум от кервани,
но нямаше пресни следи...
Мираж ли забързан подкани –
Пустинният дух, може би?...
Подмамва космичния огън
и звезден засипва ме прах –
не питам, а тръгвам към Бога...
Последен ли, аз го познах!...
... Роден и живял Той в Пустинята,
(човешката страст преживял)
за него била тя Родина –
избрана във Земният дял...
Загледан далече, далече
стоеше пред мене сега,
Той в тази божествена вечер –
омесила страст и тъга...
На фона на залезът гаснещ
бе с чудно втъкан силует:
поравно с младежка изящност
и строгият стил на аскет...
С носталгия ли го привлече
на залеза властният зов
и бе във пустинната вечер
за жергвени страсти готов,
илѝ пък напълно отчаян
сега от човешкия род –
Той търсеше, (слязал от Рая!)
към Времето минало брод?...
Оказа се Нашето племе
в Живота се май възгордя,
и тъй, че Безкрайното време
поиска за своя съдба...
Но помнещ самото Начало –
онуй непонятно „преди” –
Бог в залеза: Времето спряло
ли искаше да подреди?...
... Да върне Живота отново
в Началото... В Старият път,
където Страстта е сурово
усѐщане в приказен кът...
Отново зад дюни подвижни
да идва Мария сама,
запомнила нежните грижи
в живота на всяка жена...
В столетия не остаряла,
безумно красива до днес –
поела в зори от Магдала
да бъде със него нощес,
и за да делят самотата
телата им в тих диалог...
Без Тайнства дошли от Жената:
самотен е, даже и Бог!...
... А нещо край него изсъска,
размърда се и пропълзя –
фин прах от гърба си изтръска
Пустинната малка змия...
Той трепна неволно защото
от Рая бе също и тя
и как се зачева Живота –
да издаде във нощта...
... Повдигна очи към небето:
една Опашата звезда
там сочеше мястото гдето
роден бе във ясла в нощта...
А толкова време измина,
но в дясно на своя баща:
Мария и тази Пустиня --
Той виждаше през Вечността...
...По спомени пак се прехласна --
човешки се пак размечта...
... А залезът бавно угасна...
... В Пустинята падна нощта...
12.12.2017.
*повечето човешки религии са зародени
в пустините
© Коста Качев Todos los derechos reservados