Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак.
И както само лете става,
потъна всичко в полумрак...
Смълчаха се полята морни.
И птиците сега мълчат...
Въздъхна вятърът над ниви орни.
Звездите още са на път.
Среброто и мъглата бяла
прегърнаха за миг света...
Зад цветовете избледнели
надникна плахо вечерта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.