3 dic 2018, 14:45

Вечерен реквием 

  Poesía
2096 19 14
Неизживяната любов,
пропусната от теб и мен.
По нея аз тъгувам онемял.
Посоките ожънати от птици
опустяват...
Звезди мрачнеят в метеорен прах.
Последното лекарство за живите
е черната усмивка на смъртта.
Кремирани от светлина
за кътче завет молят се очите.
Вървяла ли си сред небесна нива...?
Но в онзи - другият живот, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??