Вечерна луна

20 dic 2018, 22:56

Poesía » Del paisaje

411 1 2

Луната съблече си бялата риза

и гола в небето без срам се показа.

А Господ пред нея със облак излиза

и с него охотно пред мен я наказа.

И лунна пътека не стана в морето,

и морската фея не слезе по нея.

А облакът черен разтваря сетрето,

та слънце оттатък за нея линее.

Тогава морето сърдито се люшна

и прати вълни в бреговете – антики.

Сърцето ми морно в гърди се клатушна –

готово да падне сред блатни тръстики.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

koli4a (Никола Апостолов)

2018-12-21T20:48:54+02:00

Благодаря, Кети! Радвам се, че съм те натъжил истински! Затова си го харесала!
Желая ти весели предстоящи празници!!!
Katriona (Кети Рашева)

2018-12-21T17:15:54+02:00

Никола, тъгата в стиха ти е заразна, да знаеш! Толкова красиво описано, че веднага ме хвана.