Дракон, огън, смърт,

червено диамантено око,

пуста стая без легло...

Роза, музика, душа, живот -

лице с черти измити

от стичащи се капки пот...

Една картина вечно виждам –

аз стоя сама в нощта,

дъждът над мен се стича,

а от сърцето ми и стон не се провлича.

Мислите ми гинат бавно, плавно.

Душата ми скърби среднощно, хладно.

Очите ми са черни, вече нямат пламък.

Месата ми за вълците са просто залък.

Имам нужда от запалка,

защото иначе ще полудея

и навярно вече няма да живея.

Само огънят не би ми позволил

да си спомня колко с мене беше мил.