Вечерно

24 feb 2017, 15:33

Poesía » De amor, Del paisaje

534 2 2

Тя идва винаги сама
във дни безоблачни и леки.
Налива в каната вода,
чертае името си по небето.
Изпира старите вини
и дълго глади мъжки ризи.
Вещаят тихо време новините,
щом тихи времена със нея слизат.
Ще бъде винаги така...
Прокапва вечер в кротките дворове.
Онази само нейна тишина
очаква да я заговориш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вечерно

Искате да прочетете повече?

Propuestas