26 feb 2010, 21:09

Вечерно 

  Poesía » Filosófica
569 0 4

Събличам кожата си уморено -

закачалката ще я поеме хищно.

Денят преваля - вън е свечерено,

нощта разтваря пазвите си пищни.

 

Ежедневната борба за себедоказване

е преустановена - до следващото утро.

Сизифовският труд май е самонаказване,

което води единствено към Голгота.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??