Подарих душата си на първия срещнат.
Хвърлих портфейла на просяка навън.
Живот като на консигнация
Всичко назаем и вечно пиян.
Душата ми явно нищо не струва- опърпана е като бедняк.
В портфейла се мъдрят ония пет лева
От които боли, щом опрял си до тях.
В здрача ръми, блестят светлините във мрака.
Тихо шляпат в дъжда невидими някакви спомени.
Ходя прегърбен, загърнат в мисли отнесен глупак
И моля се единствено и само за първия сняг.
Ослепетилно бял, чист, ослепително честен ...