dimibs (ДИМА)
49 183
11 jun 2009, 18:55

Вечерта, която... 

  Poesía » De amor
712 0 2

Вечерта, която...

 

Не мога да  забравя  онази вечер,

немислимо ще бъде!

Лицето ти изпъкваше

 сред солените изпарения

на изгрева и нашепваше

-  "продължение ще има".

Не мога да те пусна

от мен да си тръгнеш,

залезите си да гледаш

сам с очите си,

изгубени в пустата тъма.

Разбери! Не изпускай!

   На вратата ти чука

лудост, отдавна бленувана,

хвани я с парещи длани

- те за света да забравят,

да изпепеляват мига,

нека измият на греха вината!

Помня онази вечер  омайна

като разбиващата се вълна в скалите...

Кораб бъди, опъни платната,

към нечия чужда земя,

да натоварим на гръб спомените,

вечността теб и мен да улови,

захвърлим  каменния си товар,

 да  запратим на някой бряг

лапите на тиранина,

където царуват топлината и радостта.

© ДИМА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Доказуеми неща няма на този свят .Върви да си изказваш мнения някъде другъде .Това не ти е митинг!!!!А аз не не връщам към миналото,както и не се хваля сама!През шапката крива ми е кой фалшиво ще ми каже:"Браво!".
  • тук се е заформила словесна буря.... поздрави
Propuestas
: ??:??