3 jun 2018, 22:49

Вечеря 

  Poesía » Filosófica, Civil, Otra
734 4 3

Дъждът вали и гарга грачи.

Не знам, защо навяват в мен

Тъга? И даже ми се плаче,

във този мрачен юнски ден.

 

А дните тровят ми простаци,

в живота вкопчени с магнит

и на вечеря с тез юнаци,

пак сядам аз, да ям разбит.

 

И ястията са чудесни –

омраза, подлост и лъжи,

а гарнитурата – превзетост,

десертът – дрязги и сплетни.

 

За жалост, масата просташка –

напусна ли я, в миг тогаз,

ще бъда сготвен най-дивашки,

от тез гладни́ци с вълча страст.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??