1 jul 2024, 17:22

Вечна е любовта 

  Poesía
243 1 1

 

Беше топъл юлски ден
ти застана тук пред мен. 
Носеше букет с цветя, 
ликуваше мойта душа. 

 

Свенливо букета приех
и лицето си аз криех.
Изминаха много години, 
до мен си като на младини. 

 

Държиш пак мойта ръка,
ликува мойта душа. 
Пак сме двама като тогава, 
любовта ни не е в забрава. 

 

Като едно туптят две сърца,
познали че вечна е любовта. 

© Людмила Данова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Сонет за среща или за раздяла »

16 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??